напред назад Обратно към: [Сезонни култове][Доротея Табакова][СЛОВОТО]



Сонет за Пиеро


На Стефка и Джозеф

 

Мой малък негримиран Пиеро,

Днес пак е нощ - и тъй ще е за дълго.

Вдигни очи, не помнещи за сълзи,

И виж: над теб - монета от сребро.

 

Излез да водиш своето хоро

Безмерно, безтегловно и безмълвно.

Огледай се: луната пак е пълна,

В теб втренчена за зло и за добро.

 

Просветват в мрака котешки очи:

След теб - безшумна - цяла върволица,

Все сиви, сиви в този нощен час.

 

Ти слагаш пръст на устните: Мълчи! -

И водиш пак луната на връвчица,

За да си мислим, че върви със нас.

 


напред горе назад Обратно към: [Сезонни култове][Доротея Табакова][СЛОВОТО]

 

© Доротея Табакова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух