напред назад Обратно към: [Сезонни култове][Доротея Табакова][СЛОВОТО]



Наздравица


Горчивият ми Бог налива чаша жажда -

Най-празната от всички чаши.

Да моля тя да ме отмине е напразно

И всъщност не това ме плаши.

 

Аз помня, не на мене викаха "Осанна" -

Защо тогаз на мен "Разпни го"?

Не бях ли скромна? Имах само три желания -

Небе, вода и книга.

 

Защо под веждите на всяка строга стряха

Небето е изпъдено?

Защо дома си птиците градяха

Под стряхата, а не във въздуха?

 

Защо със пясък от пустиня вместо влага

Е пълна чашата бездънна?

Защо стъпало има винаги на прага,

Та в него да се спъна?

 

Защо във книгите не пише туй, което

Ще ми прилегне като дреха?

Защо не могат хитроумните поети

Да съчинят утеха?

 

Горчивият ми Бог без отговор остава,

Но сяда с мен и си налива.

Не ни отмина. Казваме: "Наздраве".

И пием с него мълчаливо.

 


напред горе назад Обратно към: [Сезонни култове][Доротея Табакова][СЛОВОТО]

 

© Доротея Табакова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух