напред назад Обратно към: [Сезонни култове][Доротея Табакова][СЛОВОТО]



Първи монолог на Ирод


Убийте всички младенци.

Спокойни, руси, чипоноси,

Дебели, светли, чернооки,

И мършави, и уродливи,

Прекрасни, черни, бели, тихи,

Плачливи, гласовити, глухи,

Които много обещават

Или не обещават нищо.

Убийте всички младенци

Бездарни или даровити,

Добри и лоши, зли, жестоки,

Готови воини да станат,

Готови мъдреци да станат,

Готови вярно да ми служат,

Готови да ми се покланят,

Готови да ме обожават,

Готови и да ме убият.

Аз нямам време да подбирам.

Аз цар съм - значи нямам време.

 

Убийте всички младенци,

Ако обичате света,

Във който пеете, във който

Се любите или ядете

Или пък гледате луната,

Или земята си торите

И мислите за берекета.

Един от тях, един от тях

Дошъл е тук да го разбие,

Аз нямам време да го търся,

Аз нямам време да се питам,

Аз трябва този свят да пазя,

Нали затуй съм негов цар.

 

Звездата грее - и на пепел

Ще се разсипят ваште ниви

И всяко мирно брачно ложе

Ще обрасте във смрадна плесен,

Смоковниците ви ще съхнат

Безплодни в пустите полета,

Пустинята ще ви потропа

На портата... Недейте пита,

Не ме възпирайте и знайте,

Аз нямам време, нямам избор -

Убийте всички младенци.

 


напред горе назад Обратно към: [Сезонни култове][Доротея Табакова][СЛОВОТО]

 

© Доротея Табакова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух