напред назад Обратно към: [Календар на птиците][Весела Димова][СЛОВОТО]



Притча за дъба и клека


Един вековен дъб

случайно бе пораснал

на територия, обрасла с клек -

единствен дом

за гълъби и ястреби,

единствен завет в дъжд

и сянка в пек.

 

Веднъж небето

притъмня внезапно

и вятър зъл короната преви,

и падна гръм върху дъба,

изправен

като титан сред храсти и треви.

 

"О, Господи, защо ме тъй наказа! -

извика поваленото дърво -

Не бях ли аз творение достойно

на твоята божествена ръка,

та ме захвърляш да изгния

най-спокойно

тук, долу, при тревите и калта?..."

 

Дочу го мъничкият клек

и се наведе,

прошепна тихо във ухото на дъба:

"Добре дошъл във ниското, съседе,

и не забравяй истина една:

 

Гората на джуджетата

си има своите закони

и своя Страшен съд,

със мнозинство избран -

в гората от джуджета

няма място за разперените клони

на един самотен великан..."

 

26.12.1993 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Календар на птиците][Весела Димова][СЛОВОТО]

© Весела Димова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух