напред назад Обратно към: [Календар на птиците][Весела Димова][СЛОВОТО]



Притча за стената


Удряха с диви юмруци. Разбиваха в нея челата си.

Дращеха хладните камъни с кървави пръсти...

Но пак си стоеше пред тях невредима Стената -

срастнала с пътя

и малко надхвърляща ръста им.

 

И тогава решиха, че Стената е краят на пътя

(или още по-лошо - че светът и зад нея е същият...)

Само бог или демон би могъл да премине отвъд,

а когато премине човек -

няма право на връщане...

 

29.11.1987 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Календар на птиците][Весела Димова][СЛОВОТО]

© Весела Димова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух