Обратно към: [Календар на птиците][Весела Димова][СЛОВОТО]

Когато идеалите

ставаха идоли

от мрамор,

от бронз

и от глина,

и "светлото бъдеще"

се стопяваше

и ставаше

"черно минало",

когато венците,

прикрили челата ни,

не бяха ни лаврови,

нито трънени,

когато замръквахме

между предатели

и не вярвахме,

че ще осъмнем,

от бесилки и кръстове,

от стреблища и клади

се завръщаха

мъртвите -

неистово млади,

окървавени

и страшно усмихнати,

за да кажат на живите:

"Победихме!..."

И челата им ставаха

върхове и мишени,

но смъртта им ги правеше

почти съвършени -

недосегаеми,

каменолики,

с нещо трагични

и с нещо велики...

19.11.1991 г.

Обратно към: [Календар на птиците][Весела Димова][СЛОВОТО]

© Весела Димова. Всички права запазени!