напред назад Обратно към: [Обратно време][Весела Димова][СЛОВОТО]



Монолог на Сизиф


С този камък

сме свързани кръвно -

почти като братя.

 

С този камък

изкачваме стръмното,

за да паднем обратно -

без начало и край

и без цел,

и без вятър попътен.

По нозете ми раните

помнят релефа на пътя...

 

Заслепен от властта си е Зевс –

като всеки тиранин.

 

Аз вървя към мига,

когато проклетият камък,

достигнал върха,

по отвъдния склон ще се срути

и в тази жадувана,

свята, велика минута

ще разтърси света

и, уплашен, Олимп ще трепери...

 

И, надхитрил Смъртта,

свободата си пак ще намеря...

 


напред горе назад Обратно към: [Обратно време][Весела Димова][СЛОВОТО]

© 1999 Весела Димова. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух