|
Монолог на СизифС този камък сме свързани кръвно - почти като братя.
С този камък изкачваме стръмното, за да паднем обратно - без начало и край и без цел, и без вятър попътен. По нозете ми раните помнят релефа на пътя...
Заслепен от властта си е Зевс – като всеки тиранин.
Аз вървя към мига, когато проклетият камък, достигнал върха, по отвъдния склон ще се срути и в тази жадувана, свята, велика минута ще разтърси света и, уплашен, Олимп ще трепери...
И, надхитрил Смъртта, свободата си пак ще намеря...
© 1999 Весела Димова. Всички права запазени! |