напред назад Обратно към: [Обратно време][Весела Димова][СЛОВОТО]



Ненаписана страница от дневника на корабния магьосник


На щастливците,
които умряха,
преди да узнаят
цената на оцеляването.

 

Реших да направя бяла магия,

но само на черна ме бяха научили.

Размесих добра та и злата стихия

и някаква сивота се получи...

 

Натегнаха облаци над хоризонта

и слънцето скриха, а дъжд - нито капка.

Заредиха се дните ни монотонни,

часовникът спря... после тръгна обратно.

 

Залюля ни морето на раменете си

не с жесток ураган - с тихо мъртво вълнение

и сгрешихме посоката... Ужасени усетихме

как омекнаха гордите ни колене...

 

И се втурнаха да напускат кораба

плъховете - до вчера кротки.

Най-смелите полетяха зад борда.

Най-страхливите ги изяде котката.

 


напред горе назад Обратно към: [Обратно време][Весела Димова][СЛОВОТО]

© 1999 Весела Димова. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух