Обратно към: [Обратно време][Весела Димова][СЛОВОТО]

На щастливците,
които умряха,
преди да узнаят
цената на оцеляването.

Реших да направя бяла магия,

но само на черна ме бяха научили.

Размесих добра та и злата стихия

и някаква сивота се получи...

Натегнаха облаци над хоризонта

и слънцето скриха, а дъжд - нито капка.

Заредиха се дните ни монотонни,

часовникът спря... после тръгна обратно.

Залюля ни морето на раменете си

не с жесток ураган - с тихо мъртво вълнение

и сгрешихме посоката... Ужасени усетихме

как омекнаха гордите ни колене...

И се втурнаха да напускат кораба

плъховете - до вчера кротки.

Най-смелите полетяха зад борда.

Най-страхливите ги изяде котката.

Обратно към: [Обратно време][Весела Димова][СЛОВОТО]

© 1999 Весела Димова. Всички права запазени!