Обратно към: [Обратно време][Весела Димова][СЛОВОТО]

Сигурна съм, че е вярна посоката

и съвсем сигурно е, че нататък вървя,

но защо не достигам целта, Бога ми,

защо още не виждам целта?

Може би е в края на тази улица

или зад светлините на онзи площад...

Ноемврийският вятър лицето ми брули

и вървя, ослепяла, през нощния град.

Ще повървя още час, ден, година...

Дузина печални улици ще извървя.

После ще хвана влака и ще замина

там, където ме чакат, забравили за целта...

Обратно към: [Обратно време][Весела Димова][СЛОВОТО]

© 1999 Весела Димова. Всички права запазени!