напред назад Обратно към: [Обратно време][Весела Димова][СЛОВОТО]



Ах, колко път до тебе извървях...


Ах, колко път до тебе извървях -

с тролеи, автобуси и таксита,

по улици, помръкнали от прах,

където лятото безцелно скита,

покрай стени, прозорци и врати,

покрай очи, за чувствата ми слепи...

Но толкова далечен беше ти -

като звезда над мен... Каква нелепост!

В най-слънчевия юнски ден видях

от входовете как извира мракът

и как расте и тегне като грях,

полепнал по душата ми... Нататък

не можех повече да продължа -

нозете ми сами назад ме връщаха

обратно при познатите неща,

в уюта на спокойната ми къща,

в предишния ми свят...

        Но стана чудо

като магия стара и добра -

назаем взех крила от пеперуда

и литнах - като нея - към свещта...

 


напред горе назад Обратно към: [Обратно време][Весела Димова][СЛОВОТО]

© 1999 Весела Димова. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух