напред назад Обратно към: [Обратно време][Весела Димова][СЛОВОТО]



През стъкленото пространство...


През стъкленото пространство

очите ти ме докосват плашещо.

 

Очите ти ме изпиват бавно,

на глътки, като горчива чаша

с пелин - отлежал и тежък,

от избите на душата...

 

Докато с теб си говорим нещо,

незначително като вятър...

 


напред горе назад Обратно към: [Обратно време][Весела Димова][СЛОВОТО]

© 1999 Весела Димова. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух