напред назад Обратно към: [Отвъд съня][Весела Димова][СЛОВОТО]



В такава тиха зимна нощ...


В такава тиха зимна нощ по навик

посягаш към кутийката със спомени

с надеждата, че някой ще разчупи

онази тънка ледена корица,

заседнала отдавна във гърдите

като очакване...

Макар че си разбрал —

със спомени не можеш да нахраниш

космическата скитница — душата си,

тъй гладна за любов...

 

А после...

После —

започваш да се чувствуваш уютно

в килията на своята самотност

като във роден дом...

И свикваш със тъгата,

приседнала край тебе на дивана

пред стария мърморещ телевизор.

 

Защо са ти трохите от любов?...

 


напред горе назад Обратно към: [Отвъд съня][Весела Димова][СЛОВОТО]

© 2000 Весела Димова. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух