напред назад Обратно към: [Отвъд съня][Весела Димова][СЛОВОТО]



Да можеше човекът да забравя...


Да можеше човекът да забравя...

 

Тъй както пръските на извора

                не помнят,

окъпани от слънце и невинност,

че са били частици от градушки

и са беснели в гибелни порои...

 

И както зърното в земята

                няма спомен

за лятото, търкулнато в нивята,

за разлюлените коси на житото,

за блесналото острие на сърпа...

 

Но ние помним —

            помним всяка рана

и всяко зло предателство по пътя,

и думите, изстрелвани от упор

            в душите ни,

и всяка малка смърт...

 

Тъй паметта ни прави несвободни...

 


напред горе назад Обратно към: [Отвъд съня][Весела Димова][СЛОВОТО]

© 2000 Весела Димова. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух