напред назад Обратно към: [Отвъд съня][Весела Димова][СЛОВОТО]



Отива си вярата...


Отива си вярата.

Като луда тийнейджърка

си отива.

С усмивка през рамо

и скъсана риза,

хлопва вратата,

по стълбите слиза...

 

Обяснение?...

 

Били сме

от старото поколение —

не можем

да променим света.

Нямаме дързост

и гняв за това.

Нямаме сили

след мечтите да тичаме,

плахо воюваме,

кратко обичаме...

За нищо в живота

не сме били прави.

 

Ето защо

ще ни изостави.

 

Ще се пресели —

добра и прекрасна —

в света на децата.

 

Докато пораснат...

 


напред горе назад Обратно към: [Отвъд съня][Весела Димова][СЛОВОТО]

© 2000 Весела Димова. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух