Обратно към: [Отвъд съня][Весела Димова][СЛОВОТО]

Денем умора. Безсъници нощем.

Влачиш оковите на битието...

Лъган. Ограбван. Безсилен. И още —

самотен — като Адам на небето.

Кратка надежда — и дълго безверие.

Като безветрие, свило платната...

Знаеш, че райският бряг е химера —

защо пожела да го търси душата ти?

Обратно към: [Отвъд съня][Весела Димова][СЛОВОТО]

© 2000 Весела Димова. Всички права запазени!