Обратно към: [Отвъд съня][Весела Димова][СЛОВОТО]

Не е дъжд по прозорците

    тихият плач на нощта

и тъгата в очите

    не е обичайна умора,

ала пак не признаваме

    своята главна вина —

че без обич и вяра

    сме жалки, отчаяни хора...

А децата ни утре

    навярно ще питат "Защо?"...

Ще си тръгнат от нас —

    непокорни, сурови и дръзки.

Всичко, дето ще бъде,

    вече някога е било...

Даже няма да плаче нощта —

    само дъжд ще запръска...

Обратно към: [Отвъд съня][Весела Димова][СЛОВОТО]

© 2000 Весела Димова. Всички права запазени!