Обратно към: [Отвъд съня][Весела Димова][СЛОВОТО]

През стъкленото пространство

очите ти ме докосват плашещо.

Очите ти ме изпиват бавно,

на глътки, като горчива чаша

с пелин — отлежал и тежък,

от избите на душата...

Докато с теб си говорим нещо,

незначително като вятър...

Обратно към: [Отвъд съня][Весела Димова][СЛОВОТО]

© 2000 Весела Димова. Всички права запазени!