Обратно към: [Отвъд съня][Весела Димова][СЛОВОТО]

Любовта ни връхлита,

както смерчът връхлита тополите.

Разсъблича душите —

наивни, безсилни и молещи.

На живота довчера

подредения свят разпилява

и телата треперят,

щом се сливат в любовна забрава...

Но когато отмине —

като истинска пролетна буря,

в нас остават завинаги

шепа спомени — листи обрулени

и заспиват душите ни

зимния сън на къртиците...

Как да вярваш отново

на нечие друго "Обичам те"?..

Обратно към: [Отвъд съня][Весела Димова][СЛОВОТО]

© 2000 Весела Димова. Всички права запазени!