напред назад Обратно към: [Отвъд съня][Весела Димова][СЛОВОТО]



Жажда


Колко суша и жар

    над ливади посърнали!

Колко жажда в душите

    за жива вода!

Щом еднакво умират

    цветята и тръните,

ти се чувстваш виновен,

    че не идва дъжда...

 

Уморени коне

    се препъват в съня ти,

под копитата вехне

    мимолетна трева...

Ти не си съвършен.

    Ти си само приятел

на тъгата небесна,

    преродена в дъжда...

 


напред горе назад Обратно към: [Отвъд съня][Весела Димова][СЛОВОТО]

© 2000 Весела Димова. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух