Обратно към: [Отвъд съня][Весела Димова][СЛОВОТО]

Загребвам ли от извора

със живата вода,

щастливите му капчици

изтичат между пръстите —

преди да съм усетила

на радостта вкуса,

мигът е вече минало,

което не възкръсва...

Не овладях изкуството

във този труден свят

по някой лесен път

без болка да премина.

Между разума и чувствата

разпъната на кръст,

душата се прощава

със своята невинност...

Обратно към: [Отвъд съня][Весела Димова][СЛОВОТО]

© 2000 Весела Димова. Всички права запазени!