напред назад Обратно към: [Календар на птиците][Весела Димова][СЛОВОТО]



Въжеиграч


Цирков купол - светъл и голям.

Музика, прожектори, въжета...

Страшно е, навярно, да си сам -

сам между земята и небето.

 

Ала не под звездни небеса -

ти вървиш под светлини червени...

А земята всъщност е една

разлюляна циркова арена.

 

Аз познавам твоята съдба -

странната съдба - да бъдеш волен,

чувството, че двете ти ръце

са крила, разперени за полет.

 

Просто цял живот вървя така -

между истината и мечтите...

Пак така е страшна пропастта,

само че са истински звездите.

 

28.05.1982 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Календар на птиците][Весела Димова][СЛОВОТО]

© Весела Димова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух