Обратно към: [Календар на птиците][Весела Димова][СЛОВОТО]

Излитане - оттук до небесата.

И падане - като в кошмарен сън...

А панаирът криеше лицата

в потоци светлина, брътвеж и звън.

И бясно колелото се въртеше -

за миг си горе, после - в пропастта...

И всеки някак странно се тешеше,

че всичко е, за щастие, игра.

Игра ли? Нещо в мене затрептява -

страдание и болка, и вина,

че тоя свят погрешно е направен

и се върти на бесни колела.

И ти, човеко, стигнал свойто пладне,

се люшкаш между светлина и мрак -

със ужаса, че някога ще паднеш

и с вярата, че ще се вдигнеш пак...

18.08.1982 г.

Обратно към: [Календар на птиците][Весела Димова][СЛОВОТО]

© Весела Димова. Всички права запазени!