напред назад Обратно към: [Календар на птиците][Весела Димова][СЛОВОТО]



Звънят студено чашите с портвайна...


На Маргарита Петкова

 

Звънят студено чашите с портвайна

и много пепел има в пепелника...

А утрото на тази нощ безкрайна

напразно сякаш в мислите си викам.

 

Тук хората на шутове приличат!

Смехът им ме разкъсва на парчета.

Въпросът е болезнено логичен:

Това ли са големите поети?

 

Вратата с трясък няма да затворя,

а тихо, като сянка ще изляза

и няма да усетят тези хора,

че мястото ми между тях е празно...

 

А утрото щом бавно просветлее

и димната завеса пред очите

от яркия му блясък се разсее,

за мен случайно някой ще попита.

 

Тогава ще открие, че ме няма

и там, послед веселието общо

ще пита замъглената си памет

била ли съм тук някога изобщо...

 

И нека после дълго да разнасят

лъжата, че живея неразумно.

Не мога и не искам да понасям

пияните от слава и безумие!

 

19.12.1982 г.

София

 


напред горе назад Обратно към: [Календар на птиците][Весела Димова][СЛОВОТО]

© Весела Димова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух