![]() ![]() Звънят студено чашите с портвайна...На Маргарита Петкова
Звънят студено чашите с портвайна и много пепел има в пепелника... А утрото на тази нощ безкрайна напразно сякаш в мислите си викам.
Тук хората на шутове приличат! Смехът им ме разкъсва на парчета. Въпросът е болезнено логичен: Това ли са големите поети?
Вратата с трясък няма да затворя, а тихо, като сянка ще изляза и няма да усетят тези хора, че мястото ми между тях е празно...
А утрото щом бавно просветлее и димната завеса пред очите от яркия му блясък се разсее, за мен случайно някой ще попита.
Тогава ще открие, че ме няма и там, послед веселието общо ще пита замъглената си памет била ли съм тук някога изобщо...
И нека после дълго да разнасят лъжата, че живея неразумно. Не мога и не искам да понасям пияните от слава и безумие!
19.12.1982 г. София
![]() ![]() ![]() © Весела Димова. Всички права запазени! |