напред назад Обратно към: [Календар на птиците][Весела Димова][СЛОВОТО]



На вечерта в спокойствието синьо...


На вечерта в спокойствието синьо

се врязват два тревожни силуета...

Ти спираш. Ти не можеш да отминеш.

В очите ти стаена болка свети.

Защо мълчиш така?... Кажи ми нещо!

Душите ни болят от тишината...

Позна ли в мен оная малка вещица,

която ти предрече вечно лято

и вечна обич?... Бе самоизмама.

По стръмното на своя път нагоре

вървеше всеки сам. И любовта ни

и грешна, и излишна ни се стори.

Усети ли как гордостта ни тайно

превърна ореолите в окови?

 

Аз вярвах в невъзможната случайност,

че ще се срещнем някога отново...

 

Пристъпваме един до друг полека

по уличката - толкова позната...

Разчупена на хиляди парчета

от стъпките ни, рухва самотата

и бавно осъзнаваме, смутени,

че в този свят болезнено логичен

единственото наше съвършенство

е лудостта, че още се обичаме...

 

27.12.1983 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Календар на птиците][Весела Димова][СЛОВОТО]

© Весела Димова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух