напред назад Обратно към: [Пясъчен часовник][Весела Димова][СЛОВОТО]



Балада за добрите думи


Намираме ги някъде,

събираме ги някак си —

от светлата половина на луната,

от пролетните изгреви,

от пиринските извори,

от тайните молитви на душата.

 

А после ги преглъщаме

и в себе си ги носим —

понякога изглеждат маловажни,

понякога засядат

в гърлата като кости —

болят ни, а не смеем да ги кажем.

 

Докато се опитваме

да ги редим в поеми —

послушни, парфюмирани и сресани,

изтичат като капчици

през пръстите на времето...

А после ще се питаме къде са...

 


напред горе назад Обратно към: [Пясъчен часовник][Весела Димова][СЛОВОТО]

 

© 2003 Весела Димова. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух