напред назад Обратно към: [Пясъчен часовник][Весела Димова][СЛОВОТО]



Да се научиш да прощаваш...


Да се научиш да прощаваш...

Все едно се учиш да прохождаш —

падаш, после ставаш...

А прошката изглежда невъзможна —

абсурдна като цвете,

поникнало в безродната пустиня,

добра като морето

и като небе непостижима.

Достигнеш ли до края ґ,

пътеките те връщат пак обратно.

Към ада или рая —

навътре в нас е изходът,

               приятелю...

 


напред горе назад Обратно към: [Пясъчен часовник][Весела Димова][СЛОВОТО]

 

© 2003 Весела Димова. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух