Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]

Горко ти. Неволно може би,

     неволно, но внезапно потъмняла,

моята любов ти днес уби.

     И горко ти, жена. Бездихно занемяла,

и стоиш и гледаш. Туй е тя,

     невинната: как хубава изглежда

в накит от увехнали цветя!

     И те са твои: първата надежда

ти през май и беше дала с тях...

     Любувай се. Тя сякаш е заспала

Устните и дишат още смях.

     Тя сякаш спи засмяна под воала

на лазурния си майски блян...

     Продумай и: не ще се тя събуди,

мрътвата навеки. Да, без свян

     най-тихо с нея се прости: без луди

викове на укор или жал...

     Заслужва тя, в прегръдките на гроба,

помена с добро: тя бе кристал

     от чистота. Заслужва тя без злоба

спомена в сърце - и той ще тлей

     в сърцето ти, навеки люта рана...

Взирай се. Тя тъй ще оживей,

     от светла нежност цяла изтъкана,

призрак в твоите следи. Сама,

     къде ще бягаш ти? Уви, където

можеш и намериш: и в тъма,

     и в светло се укрий... Търси сърцето

майчино, търси на мъж любим

     прегръдките: търси навсъде... Няма

да намериш мир - в отровен дим

     всегда и вред... От пъкъл по-голяма

бездна разкаяние: тъй нов

     живота-път те чака... В горест няма,

аз ще жаля тебе и любов, -

             своята любов!

Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]