![]() ![]() ЗатмениеГорко ти. Неволно може би, неволно, но внезапно потъмняла, моята любов ти днес уби. И горко ти, жена. Бездихно занемяла, и стоиш и гледаш. Туй е тя, невинната: как хубава изглежда в накит от увехнали цветя! И те са твои: първата надежда ти през май и беше дала с тях... Любувай се. Тя сякаш е заспала Устните и дишат още смях. Тя сякаш спи засмяна под воала на лазурния си майски блян... Продумай и: не ще се тя събуди, мрътвата навеки. Да, без свян най-тихо с нея се прости: без луди викове на укор или жал... Заслужва тя, в прегръдките на гроба, помена с добро: тя бе кристал от чистота. Заслужва тя без злоба спомена в сърце - и той ще тлей в сърцето ти, навеки люта рана... Взирай се. Тя тъй ще оживей, от светла нежност цяла изтъкана, призрак в твоите следи. Сама, къде ще бягаш ти? Уви, където можеш и намериш: и в тъма, и в светло се укрий... Търси сърцето майчино, търси на мъж любим прегръдките: търси навсъде... Няма да намериш мир - в отровен дим всегда и вред... От пъкъл по-голяма бездна разкаяние: тъй нов живота-път те чака... В горест няма, аз ще жаля тебе и любов, - своята любов!
![]() ![]() ![]() |