напред назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]



Чудовище


Чудовище си ти, чудовищно дете

   на престъплението и позора,

   но дебном тебе са родили те,

   далеко и на сатана от взора:

   родили гнъс и срам! При твоя вид

   тях ужас ги превръща в камен зид.

 

Чудовище за гнъс, обзидано в тъми,

   притиснало гърдите на земята:

   земята те безчувствена кърми

   с дванайсетте отрови на змията.

   И ти растеш, но не старееш ти:

   далеч над тебе времето лети.

 

Чудовище за срам, безименно... И вход,

   и път и вход към тебе дали има,

   загадка е под тоя небосвод,

   нито загатната, нито решима.

   Не виждаш лъч, не чуеш звук отвън,

   и пак за тях копнееш в тежък сън.

 

Чудовище си ти, но колко бих желал

   при тебе да проникна в тъмнината,

   и как сърдечно бих те приласкал,

   о жива плът и дух на самотата!

   И как блажено ще гориш тогаз,

   и как се бих при тебе стоплил аз!

 


напред горе назад Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух