Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]

Прохладен лъх от ангелско крило,

     о ангел, о дете,

зефирен лъх от ангелско крило

сред зной облъхва моето чело;

отпаднал ме лелее нежен сън...

Зора се зазорява вън.

Мелодия неземна сред нощта,

     о песен, о дете,

мелодия вълшебна сред нощта

лелее и приспива мисълта:

зора се нова зазорява вън

и празничен се носи звън.

Душата ми тъгува и мълчи,

     о сълза, о дете,

душата ми бленува и мълчи -

и тихо капят сълзи от очи:

аз слушам празнично тържествен звън

през утрен сън - уви, през сън...

25 март 1906

Обратно към: [Подир сенките на облаците][Пейо Яворов][СЛОВОТО]