![]() ![]() А ти умирашеДенят се раждаше сред шум, а ти сама - а ти умираше: той в леките одежди на доразсветната полутъма, а ти в благоуханните надежди на ранната си младост. Ти сама в света, в душата ми! - умираше сразена, от що - ? Умираше затуй, че бе родена.
Душата ми ридаеше; струна изпъната в очакване над тебе, ридаеше - една, - в очакване - една! - и пак да те погребе. Под твоя дих изпъната струна, душата ми ридаеше тъй сладко, чакаше тъй странно, искаше и тебе, искаше и себе, обручена с тебе, мрътва да погребе.
Денят се раждаше: за сетен път ти виждаше деня; - не ужаса безкраен зад образа безгрижен на денят: деня безоблачно сияен по неговия вековечен ред и път... Душата ми ридаеше тъй сладко, чакаше тъй странно,искаше и тебе, искаше и себе, обручена с тебе, мъртва да погребе.
![]() ![]() ![]() |