![]() ![]() Да славим пролеттаДа славим пролетта! Въстана Слънцето могъщо в царствен небосвод... Да славим него - вечно също в гордия си ход и с дръзкия си вид. Земята се пробуди... Милион стрели на пламналия взор замрежиха кристалния простор, докоснаха Земята. И Земята се пробуди. Ето озова се тя в премяна брачна - дева под цветя, готова за прегръдки луди. И настъпи Пролетта... Да славим Любовта!
И да осмеем злобата - оназ, която никога не дреме: злобата на вечнопобеждаваното Време, против зноя мраз! Защото Слънцето я найде хладна, под саван - възлюбената своя - черна я видя, видя я да възправя дрипав стан, позна я на магиите в безброя... И настъпи час на страстен пир - за посмеяние над млъкналата злоба: ето наи-подир часът на кипналата мощ и трепета на жадната утроба.
Да възславим Пролетта, Земя! - че славата на Дните, Слънцето съм аз, Мъжът... Победна светлина - за тебе грее моя поглед, о Жена, и доле тук, и там от висините! Виж ме в погледа грабливи, в жегата на моето задъхано лице; познай ме в бляновете срамежливи, в шепота на твоето разбудено сърце... Ела в прегръдките ми златни, - Слънцето съм аз! След миг ще бъда облак - аз, Мъжът, обилния с лъчи и влага. Аз съм дух, а ти си плът; безсмъртието - чародейство на цветята ароматни.
Чародеен цвят - целувката цъфти на твоите уста, - цветята аз ще орося!... Магесника враждебен, Времето ни дебне; в лабиринт вълшебен Времето ни гони, - тъмна суета! Цветята аз ще орося... Непобедима младост - Любовта е в нас. И пак настъпи час на обновителния шемет, лъчезарна радост. Времето ни гони, ние ще го уморим; а в неговия край - и бряг, и родното начало Любовта ни ще узнай... Аз Слънце, ти Земя, сега сме дух и плът, единството ни - сладост, - дъх на Пролетта. Да славим Любовта!
![]() ![]() ![]() |