напред назад Обратно към: [Подир сенките на облаците (1910)][Пейо Яворов][СЛОВОТО]



Край огнището


- Мамо, Божо днес видял,

върнал се и Гойнин Злати;

ако да не бе умрял,

ще си дойдеше ли бати?

Ех, да имахме късмет!...

 

- Майка ви на плач удари,

брей дечица! Тук са пет

щат ви бузите нашари.

Млък-те! Жено, че и ти,

пак те мътната повлече.

Петра, бог да го прости,

няма да го върнеш вече.

Чуй ме, стига...

 

      - Клети син,

как ли майка ще прежали?

В чуждо място - ни един

свещ на гроба да запали.

Станах снощи: гръд гори...

Взех най-новата му дреха

и над нея до зори

плаках, плаках без утеха.

 

- Доста, доста ти, жена,

виж, и малките разплака;

воля божия! една

всинца нас земята чака...

 


напред горе назад Обратно към: [Подир сенките на облаците (1910)][Пейо Яворов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух