![]() ![]() Край огнището- Мамо, Божо днес видял, върнал се и Гойнин Злати; ако да не бе умрял, ще си дойдеше ли бати? Ех, да имахме късмет!...
- Майка ви на плач удари, брей дечица! Тук са пет щат ви бузите нашари. Млък-те! Жено, че и ти, пак те мътната повлече. Петра, бог да го прости, няма да го върнеш вече. Чуй ме, стига...
- Клети син, как ли майка ще прежали? В чуждо място - ни един свещ на гроба да запали. Станах снощи: гръд гори... Взех най-новата му дреха и над нея до зори плаках, плаках без утеха.
- Доста, доста ти, жена, виж, и малките разплака; воля божия! една всинца нас земята чака...
![]() ![]() ![]() |