Обратно към: [Подир сенките на облаците (1910)][Пейо Яворов][СЛОВОТО]

Дохожда час, уречен за човека,

последен час, и като свещ полека

затлей живот, затлеят мъжки сили;

дохожда край, смирен човека застава

пред зинал гроб... Съдийски глас тогава

обажда се: "Ти взе, но заплати ли...?"

Нещастника, оглежда се надиря

и търси той да види светла диря

в неравен път, изминат на земята:

без име страх без милост го терзае

и търси той с какво да оправдае

добро и зло, дял паднал на душата.

И горко е тогава ономува

над себе си присъда който чува:

"На чужди пир, излишний, се намери!"

Престъпник същ, изправен под бесило,

проклина той в живота драго-мило,

а пред смъртта бледнее и трепери.

Обратно към: [Подир сенките на облаците (1910)][Пейо Яворов][СЛОВОТО]