Обратно към: [Подир сенките на облаците (1910)][Пейо Яворов][СЛОВОТО]

Д-ру Т. Николову

Наяве и насън един болезнен вик

години ми е бил загадка нерешима;

ни денем, ни ноще един отчаен клик

покой не ми е дал години вече има.

И подир него аз на страшни висини

безстрашно се възех, при облаците стигнах;

и все кънтеше той в ефирни глъбини,

ала крилат не бях - и следом се не дигнах

в небето синьо чак...

        И подир него пак

вдън бездна слязох аз, разкрил бих и земята,

тъй мощен ако бях: в утробния й мрак

ехтеше громко той и късаше душата.

Все подир него аз изходих по света

не малко тежък път, сред хората заскитан,

и тисящи лица, изпити от скръбта,

навсякъде видях; но чужденец бях считан,

от чуждите за мен...

        Днес вече уморен,

в спокойна глухота спокойствие желая;

но в своите гърди долавям изумен

все тоя горък стон - и аз покой не зная!

Обратно към: [Подир сенките на облаците (1910)][Пейо Яворов][СЛОВОТО]