![]() ![]() Ний бяхме две децаНий бяхме две деца; но ей години изминаха: - ний бяхме две деца. И пролет увенчала бе глави ни с цветята си. И нашите сърца ликуваха, от нея съчетани. За рожбата ни тя в живота нов прошепна име. Две души избрани - злочеста рожба: нашата любов.
Ний бяхме две деца възрадвани безумно от рожбата на нашите души. Понесохме я ний тогава шумно в света. Но зноя летен изсуши венците ни, а вятъра наесен обрули и последното листце... Последен знак... Товара, мил понесен, немил остана в моите ръце...
Години дълъг ред - и вред отрова, че аз не те намирам. Зле видял, еднъж ли с радост спрях, та в мъка нова да тръгна пак! И тъмен потъмнял, наоколо от пътища нашарен, простора се открива. Прах, мъгли къде са те прикрили! Претоварен, й кого товара свой ща раздели!
![]() ![]() ![]() |