![]() ![]() И аз ще бъда сам...И аз ще бъда сам. Денят ще ме отмине като разбойник гузен и убиец плах; денят ще ме отмине, с него ще погине надежда сетен зрак, на който уповах...
Напреде ще погледна. Мудно ще настъпи от изтока тъма на воля и простор; нощ тъмна ще настъпи, - мълком ще отстъпи! Защото ще попитам, без да снема взор...
И мълком ще отстъпи, и своята утроба с най-гъстото си було ще прикрий от мен: тя - своята утроба - няма като гроба - защото ще попитам, смело устремен...
Между денят и тмата, с ураган в гърдите, самси в пустинен мраз душа ще помразя... че с ураган в гьрдите, сам посред мъглите, кого ще търся аз, кого ще поразя - ?
![]() ![]() ![]() |