напред назад Обратно към: [Подир сенките на облаците (1910)][Пейо Яворов][СЛОВОТО]



Умри!


Мечта - в заглъхнала пустиня незаглъхнал звън,

и сън - видения засмени в тъжна самота...

Недей ме нивга ти за миналото пита,

не хвърляй в бъднините поглед устрашен:

пометено е вече, буря що помита,

и кой отгатна утрешния ден?

 

Желай, - желанието наше нека бъде сън,

и звън - що глъхне-не заглъхва, в края си без край.

А миналото мина, - опитен грабител,

на пръсти си отиде неусетно то,

и бъдащето иде трезвен довършител.

да чакаме ли ние и защо?

 

Умри, - смъртта ми нека бъде празник в самота;

мечта - мечтата ти в мой пламък нека догори..

Щастлив е, който в път надире не поглежда

и стъпки не брои оставащи напред -

и който отнесе усмихната надежда

отвъд света, през снегове и лед.

 


напред горе назад Обратно към: [Подир сенките на облаците (1910)][Пейо Яворов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух