Обратно към: [Подир сенките на облаците (1910)][Пейо Яворов][СЛОВОТО]

Аз сам не съм, ни тук самси - в заключената стая.

Но кой е Той... но кой си Ти, не зная.

От самота се аз измъчвам - насаме,

кога не бъдем с тебе, както сме.

Не вярвам аз ни в дявола, ни в бога,

но тебе - да те отрека не мога.

Тъй явно шепнеш ти! Кога ли те не чух,

над мене - или в мене? - трезвен дух!

На заблуждения и разкаяния верига

в живота стъпките ми бяха - ум ги не постига;

ти от очите ми превръзката на заблужденията сне

и ги прости - но разкаянията не!

И вярвам в тебе аз, и вярвам аз в покоя

на утрешния ден - но моя или твоя?

Аз чувствувам единосъщата потайна цел

на святост и позор, на всеки земен дел.

И ето ме пак с тебе - и разбита,

душата ми пресипна да те пита:

сред мрътви светила, през будни тъмноти,

за що ти служа аз, къде ме водиш ти?

Обратно към: [Подир сенките на облаците (1910)][Пейо Яворов][СЛОВОТО]