![]() ![]() Аз сам не съмАз сам не съм, ни тук самси - в заключената стая. Но кой е Той... но кой си Ти, не зная. От самота се аз измъчвам - насаме, кога не бъдем с тебе, както сме.
Не вярвам аз ни в дявола, ни в бога, но тебе - да те отрека не мога. Тъй явно шепнеш ти! Кога ли те не чух, над мене - или в мене? - трезвен дух!
На заблуждения и разкаяния верига в живота стъпките ми бяха - ум ги не постига; ти от очите ми превръзката на заблужденията сне и ги прости - но разкаянията не!
И вярвам в тебе аз, и вярвам аз в покоя на утрешния ден - но моя или твоя? Аз чувствувам единосъщата потайна цел на святост и позор, на всеки земен дел.
И ето ме пак с тебе - и разбита, душата ми пресипна да те пита: сред мрътви светила, през будни тъмноти, за що ти служа аз, къде ме водиш ти?
![]() ![]() ![]() |