напред назад Обратно към: [Подир сенките на облаците (1910)][Пейо Яворов][СЛОВОТО]



Възхожда тя


Възхожда тя и грей - звезда на моя блян несвесен,

но копнея аз за светлина,

че тя е призрак нетелесен -

и една

сънувана, ала непрозвучала песен.

 

Сто тела, които доближавах и презрях,

на миналото сенки безпокойни,

гледайте звездите, вижте я сред тях, -

елате, жрици на желанията знойни,

и простете моя грях!

 

Възхожда тя, но вие сте жестоко отмъстени,

че очите ми са в нея приковани, аз ревнувам нейните лъчи.

в безкрая устремени:

нейното мълчание звучи

бог знае где - за херувимите пленени.

 


напред горе назад Обратно към: [Подир сенките на облаците (1910)][Пейо Яворов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух