напред назад Обратно към: [Подир сенките на облаците (1910)][Пейо Яворов][СЛОВОТО]



По здрач


Света е между нас: от край на края

по здрач те призовах с последна мощ.

От пъкъл ида аз, а ти от рая!

По здрач те призовах, настъпва нощ.

В нощта ще дойдеш, - ще ли те позная?

 

Но като в гроб да спя съм аз готов:

душата ми привикна да не чака...

Светилника на своята любов

дигни високо и търси из мрака,

че няма кой да чуй сърдечен зов.

 

Намериш ли ме - нека ме разбуди

целувката на твоята уста.

И сепната душа ще се възчуди:

сънят ли оживява в самота,

зора ли посред нощ съня ми куди.

 


напред горе назад Обратно към: [Подир сенките на облаците (1910)][Пейо Яворов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух