|
Обратно към: [Непечатани приживе стихотворения][Пейо Яворов][СЛОВОТО] I. Тих ветрец вее, грей луната...Тих ветрец вее, грей луната, полята - дремнали - мълчат; пръхтят конете и колата влекат напред по прашний път.
Пред мене скоро в полумрака изпъкна ще заспалий град, де майка бди сега и чака сина си мил - скиталец млад...
И - знам - сърцето й с тревога изпълнят майчини мечти и - знам - за мене тя към бога молитва тихичко шепти.
През сълзи радостни да зърне син весел, бодър и щастлив очаква тя... но ще прегърне мен, божичко, - едвамка жив...
Обратно към: [Непечатани приживе стихотворения][Пейо Яворов][СЛОВОТО]
|