напред назад Обратно към: [Иван Йончев][СЛОВОТО]



За Родината


Веднъж попитах аз сърната:

- Не ти, не ти ли веч додея

да скиташ вечно из гората,

 

или не знаеш, че зад нея

поле разстила се безбрежно,

поле цветисто кат градина?

 

Сърната пръхна и продума:

- Гората любя толкоз нежно,

защото моя е Родина.

 

*

 

Попитах чайката: - Морето

защо обичаш толкоз ти,

или не знаеш под небето

че има други красоти?

 

Или не знаеш?... - Но додето

да свърша реч, политна тя

и волно-горда над морето

безбрежно в миг запя:

 

- Че греят дивно небесата,

брегът че хубав е аз знам,

но знай - за нищо на земята

не ща морето аз да дам.

 

*

 

Попитах себе си: - Защо ли

обичам таз страна, която

на мен отреди зли неволи

и в мен погуби всичко свято,

 

в която страдам и линея

ей тридесета веч година? -

Неволно рекох: - Любя нея,

защото моя е Родина!...

 


напред горе назад Обратно към: [Иван Йончев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух