напред назад Обратно към: [Николай Искъров][СЛОВОТО]



Балада за кучета - 1962


Помня: въздухът мокър лепнеше по косите ни.

Те вървяха покорно - доверчиви и сити.

Покрай селото сгушено, в долчинката престъргана

от бодили изсъхнали, се озърнаха първите.

Те не лаеха, вярвайте, а стопаните мълком

о железния прът ги завързваха дълго,

и по косъма галеха под звъна на синджирите,

и ръмеше отгоре ни, без да мисли за спиране.

 

После пуснаха тока - като удар премина -

оттогава те мразя, електричество синьо!

Сред кълбото неистово на секундата къса

ти, приятелю мой, как успя да се скъсаш

и езика настъпвайки, да се втурнеш към хълма,

но те чакаха горе със двуцевките пълни.

Ах, душата ми детска полетя, без да пита,

да догони живота сред звъна на сачмите,

под дъжда безпощаден от горящо олово -

по-далече от мене и със тебе отново!

Аз разбрах: свободата в тази дълга минута

(още малко, момчето ми!) тук наблизо се лута...

 

И прегърнати двете, полетяха душите ни.

Беше кратко и хубаво - иска ли питане.

 


напред горе назад Обратно към: [Николай Искъров][СЛОВОТО]

 

© Николай Искъров. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух