Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Там, там душите и сърцата, братя!

Там нашите стремленья и мечти,

там наште очи, умове, обятья,

там нека всичко българско лети;

там, дето дивний Шар гърми проклятья,

де Охридското езеро ехти,

де дрънкат железа, стърчат разпятья,

де нашта Македония пищи.

Света и себе нека да забравим

и на забравените да отправим

надежда, братски думи и лучи.

Нащрек! Готови! Никой да не дреме:

на всякой вик оттамо, що ечи

към бога - първи да се отзовеме!

Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]