напред назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]



След митинга


Свърши митингът. Витият пети,

упит от шумни плясъци, ура,

излезе с лаврите, които сбра,

да иде чай да пие у Венети.

 

Навън на вратнята го някой спря

със дискос във ръка: "Фърлете

за македонските сираци клети!

Огнец и дрешки!... Турчин ги обра!"

 

Фъртуната върлуваше ужасно,

кълбуци снежни виеха се бясно...

Витият пламенни замина глух.

 

А вятърът го гонеше проклети

и шъпнеше на топлий му кожух:

"За македонските сираци клети."

 


напред горе назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух