напред назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Пряспа


Из прозореца си мълком

гледам Стара планина,

бяла пряспа йощ се мярка

върху гола й висина.

 

Слънце пали, ветри духат,

и тя сè тъй чиста трай,

като книга, де съдбата

нещо има да чъртай.

 

Юли 1883

 


напред горе назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух