Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Из прозореца си мълком

гледам Стара планина,

бяла пряспа йощ се мярка

върху гола й висина.

Слънце пали, ветри духат,

и тя сè тъй чиста трай,

като книга, де съдбата

нещо има да чъртай.

Юли 1883

Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]