напред назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Пред гумното


Ето честния работник,

ето здравите ръце,

ето същий благородник

с изгорялото лице.

 

Той работи. На съдбата

нищо няма да длъжней.

На труда си само смята,

на небето се надей.

 

Като нази няма знанье:

жне, вършей забравен той,

и света с пота си храни -

мълчаливият герой.

 

1883

 


напред горе назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух